Създаване на специалист

Тук се създават героите на сценаристите, режисьорите , фотографите, репортерите и т.н.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Lyndsy Fonseca

Име на героя:Diane Hale
Възраст:19
Аз съм:Специалист
Работа:Директор на художествена галерия
Характер:Даян е силна и никога не се предава. Винаги страда, когато някой пострада.Изпълнителна е, стига разбира се, този който и заповядва да и мисли само доброто. Готова е да помогне. Ако може да спаси някого като жертва своя живот ще го направи. Усмивката й е направо лековита. Толкова нежна и състрадателна. В нея няма и капчица злоба,а дори да има тя е в малки количества и е за специални хора.
-Какво ще кажеш? Мога да съм кучка и само с думи. Мога и само с външен вид. Дори не е нужно да си мръдна пръста.
Външен вид:Даян има стройно тяло, заради постоянните тренировки на които се подлага. Има светла кожа.Очите и са сиво-сини, а косата е кестенява. Понякога става почти руса от слънцето, но тя рядко излиза. Облича се според случая. Не обича да се конти, но за някои поводи се налага.Естестевана й красота й красота е на енти над всичките гримове, пластични операции и тем подобни. За какво са й като има тази услепителна усмивка, която ослепява и завладява сърцата?! И без думи тялото й казва...Ей я ме виж! това съм аз секси съблазнителката, но нямаш шанс с мен.
История:
-Хей,кое е това прекрасно ангелче?
-Мамо,това съм аз!
-Коя си ти?
-Мамо, аз съм Даян!
Момиченцето се затича и се гушна в майка си. Двете бяха сами в огромната къща вблизост до гората. Бащата на Даян беше заминал по работа извън града и се очакваше всеки момент да си пристигне у дома.
Даян беше едва на шест, но разбира се добре всичко. Бързо запаметяваше всичко, което чуе и види. Обичаше да се радва на живота и беше едно жизнерадостно момиче.
Година по късно баща й и майка й и съобщиха, че Даян ще си има брат. Винаги е искала брат, но си мислеше, че това няма как да се случи.
Видя го на вратата. Обикновенно момче с леко изплашен, но и същевременно любопитен поглед.
Даян се приближи до него и го огледа.
-Ти си странен.
Той мълчеше, но все пак я погледна.
-Как се казваш?
Даян продължаваше с въпросите си и не се вълнуваше от това, че момчето не й отговаря.
-Ако искаш да ми отговориш. Ела сега с мен. Трябва да ти покажа стаята ти.
Той тръгна с нея и дори тя се очуди как той събра сила да го направи. Изглеждаше и доста изплашен.
На втория етаж Даян отвори една врата и пред очите им се показа една просторна стая.
-Това е стаята ти. Моята е тази до теб. Ако имаш въпроси просто почукай.
Тя излезе и остави момчето само.
Затвори врата на своята стая, легна на леглото и се замисли.
-Какъв му е проблема? Опитвам се да бъда мила с него, а той дори името не иска да си каже.
Тогава се почука плахо на вратата й. Първоначално не отвори, защото си помисли, че си въобразява, но чукането се повтори.
Отвори вратата и там стоеше с наведена глава момчето.
-Дани!
-Какво?
-Казвам се Дани?
-Влез! - Даян се отдръпна и направи път на момчето да влезе. - На колко си?
-10.
-Аз съм на седем. Дани искаш ли да сме приятели?
Даян винаги е обичала да е обкражена с приятели и винаги се държи мило с хората. Готова да им подаде ръка и да ги направи свои приятели.
От този ден нататък те са неразделни.Момчето бързо свиква с обкръжението,но най-вече с малката си полу сестра Даян. Вярно, че с израстването им Даян трябва да се прави на майка защото Дан и родителите й започват да не се разбират добре понеже искат твърде много от него, но тя пак си го обича като свой по-голям батко.
След завършването на основното училище Даян и Дани се разделят за четири години докато той следва, но си обещават че след това отново ще се съберат и ще бъдат семейство. Само те двамата.